автор: i_naistina

През тези коси, дето липсват на въздуха
пълзят естуари.
И магмена птица полита към слънцето,

сред пейзажи от сплитащи се езици,
вечер снася словесна еквилибристика.

Безумни са новите месечни изгреви.
Колко естествено ме пронизват!
Те преповтарят устните ми,
очите
(що за некачествено копиране)!

А в този ритъм,
който липсва на вятъра,
липсва на склона
и на мансардите,
само тревата наново задишва.

Аз имам девет въздушни мълчания
(с всички тях се разлиствам в неделя),
но само един е мажорът в ръцете ми.
Ще поникнат ягоди
и чак после
пепел.