автор: kita

Не си отиде- просто отлетя
поетите със птици си приличат
небето е небе и за това,
когато ги ранят да го обличат.

Отиде си със южни ветрове,
крилата си да пълниш с урагани,
а аз останах в сивото небе
сковаващо сърцето и дъха ми...

Студено е! Студено е така,
че от студа сърцето не трепери
в двореца леден тихо ще заспя
докато принц от юг не ме намери...