автор: traveller

Ти винаги си бяла и божествена
дори когато черна маска носиш
дошла за миг в съня ми и пожертвана
ти пак ме мъчиш с хиляди въпроси
Ти винаги си бяла и божествена
дори когато сграбчила сърцето ми
със стъклен поглед мъчиш да ме върнеш
от полета ми светъл към небето

Ти винаги си бяла и божествена
със мантия сребриста ще загърнеш
плътта ми, на земята ни обречена
и пак за други после ще се върнеш