Не тръгвай...
Уморен е безкрая,
побрал до бездънност
островърхи мълчания.
Пожелай ми стени,
за да имам желания,
да не спирам да искам
да руша оправдания.
И да сривам пътеки,
по които се връщам.
Този страх от високо
ще изхвърля във пропаст.
От ръба й ще гледам,
тъй – на пръсти застинала.
Чак тогава ще съм готова,
да ме изпепелиш от обичане.