Понякога е трудно да вървим,
препъваме се,губим се в мъглата.
Дори по пътя ние да се заблудим,
ще ни дадат посоката сърцата.
Танцувайки, ходим по тънко въже,
балансът запазваме - ляво и дясно.
Пристъпваме леко с уморени нозе,
намерим ли центъра,става ни ясно.
Няма в живота изгубени дни,
тъгата и мъката също са ценни.
Усетиш ли нещо във теб да боли,
след болката идва любов,непременно.
Усмивка ми дай,ще изчезне мъглата,
погледни ме за миг с очите блестящи.
Отново ще тръгнем,със вяра в сърцата,
по пътя напред,към бленувано щастие.