Виждаш ли
последната маса в ъгъла?
Малко петънце е
изгубено из гънките
на шумен,
но безучастен океан.
И неизменната чаша
дълго кафе -
Петканът на всеки самотник
спорещ с душата си
и грижливо заглаждащ
ръба на покривката
сякаш подрежда спасителен сал
от отломките-спомени.
Пие бавно.
Мери на глътки надеждата -
все по-ситни,
все по-студени
и все по-горчиви.
И никога
не изпива последната.