автор: phifo

Ковачът е приятел, но мe лъже
на цигански какво се казва на момиче,
щом го души с косата си катранена,
и трите думи трябва да изглеждат
на три мъниста, сини, против уроки.
И питам го за силата на огъня,
за змийската вода, която съска,
и по библейски казва да се пази тайна
къде започва всякакво изкуство.
Желязната вода лекува лишеи,
ръждата от синджир любов завързва...
А тънкостите в занаята, казва ми,
се учат с боен чук над наковалнята.
Но водещият чук на Майстора
го мами по посоките в живота ни
с безсмислен ритъм за непосветения,
докато пръснат жълтите искри по пътя,
в чиято прах подковата ще падне.