автор: stallion

Музо, не пей, моля, за белите на Ахила Пелеев,
ами чуй красивата Афродита как сладко се смее -
току-що видя Пизистрат и изскочи от морската пяна,
за да стане на блясък в очите му, а и
да напълни с мехурчета подсъзнанието му:
"Ах, прекрасно име - Телемах!
Търси бащините дири, тук, в Пилос..
И ми чукна триератайката,
докато акостираше в пристана.
Чаровен е и отблизо, наистина!"

- Здравей, става ли да те придружа в твоята одисея?
Кога тръгваме? Обичам разходки, сладурчо.
С теб бих плавал и до края на Земята,
дано е сферична, като морско мехурче..

- А, ти ли си най-младият син на Нестор?
Чувал съм, че си безумно божествен,
но не искам редом с мене да страдаш
сред кристалните вълни на Елада.

- Ще ти бъда полезен!
Ще хвърлям котвата, ще ти вдигам платното,
ще сме в пълен синхрон зад греблото,
дори заедно ще навигираме по звездичките нощем,
ще се венчаем с благословийката на Посейдончо
и с теб ще се чувствам винаги точно!

- Ей, да не предвариш китайците с първата бомба
след някоя друга годинка?
Гледай сега: светлооката Атина
почти не те е споменавала.
Преди да замина, тя ми обади,
че ще бъде писано така и така,
да се върна в Итака и ненадейно да срещна Одисей;
да се бия с цял куп пияни мъже наведнъж,
по чудо да оживея
и по някое време да се оженя за Цирцея.
С теб ще се забавляваме само няколко дена,
най-много - с години.
Извинявай, но не искам да разочаровам поетите и богините.

- Глупчо, егати?! Цирцея е влюбена
не в теб, а в баща ти - хитроумния!

Телемах се огледа, зачеса се по главата,
попита дали е добре да променя съдбата,
а между пръстите му правеше ловки каскади,
преобразена в къдрица, Атина Палада.
Погъделичка го по челото, в ушето му влезе
и го подтикна да плямпа нещичко нежно:

- Е, вече ще те отрежа..
- Щом е така, освен да си обирам пешкирите..
- Не, не тебе, бе, миличък!
Нещо една от къдриците ме гъбарка, май иска да я погалиш..
А, не ме ще Цирцея,така ли? Значи, по-лесно ще я навия
да сме женени единствено на хартия.
Тя със сигурност си има и методите
да убеждава какво пишат поетите -
има предание, че превръщала воайорите в свински пържоли.
Хайде, отивам с Нестор да поговоря,
а ти си отнеси партакешките в кораба.

- Юху! Сега ще те разцелувам, а
Омир няма да пропее и дума!

И когато двамцата се разцелуваха сладко,
боговете направиха малък хиатус:
Атина Глаукопис и Афродита,
отколешните съпернички за титлата "Мис Олимпия",
харесаха как заедно любов сътворяват,
прегърнаха се високо в небето
и запокитиха в Хадес златната ябълка.
Там тя удари Ахила на кухо
и войната официално стана дело от пъкъла.

Ала миг след това,
когато Телемах твърде скоро пусна на Пизистрата ръка,
Афродита се повбеси:
- Ах, мръсник!!
А пък Атина героя си защити:
- Е, какво му е мръсното? Преди малко го ми!
- Мила ми девицо, главоболие като теб няма място на небесата!
- Мълчи, да не ти сваля дограмата!
И с нова сила, невиждана из Елада,
богините подновиха изколната свада.

А долу от аномалията се сащисаха и дори - изненадаха:

- Пизистрате, я виж дъгата!
Облаци няма и не е валяло!
Май от Олимп ни правят подарък!?

- Очарователно е! Никога не бях виждал
целувката на Афродита
тъй близко до нас на земята!
Явно цветно бъдеще предвещава!

На сутринта принесоха щедри дарове на две от богините,
без да поставят под въпрос съветите на жреците -
амфора с планински лед за Афродита,
благоуханни бинтове за Атина -
и отплаваха заедно завинаги.