автор: AGRESIVE

Кой ще ме спре,
когато на път към себе си
отчупя къс от небето и го разпръсна?
Когато целувам нощта,
която уж за последно ме е завила
и уж за последно ме вижда гола под себе си?
Кой ще ми свири за да приспя очите си?
В сините пръски на утрото
върху прозореца на стегнатата ми кожа,
кой ще рисува със пръсти?
И ресниците на очите ми,
литнали към тавана
заедно със лъчите на слънцето,
кой ще целуне?
Стъпалата ми ще докосват млечните,
твърди пътища,
неутъпкани,
счупени по средата, но слепнати
за да мога да ги прескоча.
Някой, ще разбере, че солта е блясъка,
пръснат по кожата ми,
ситно стрит за да не среже дъха ми.
Ще ме събира плажа, скрита в черупка,
рядко срещана мида,
мека и топла,
легнала във ръката му.
Ще се разтичам бавно, за да си върна мислите.
И неусетно ще ме върне морето в синьото,
паднало от небето,
след като съм разкъсала всичко.

Кой ще ме спре да се достигна!?