Загубих се...
във разстоянията.
Забравих себе си
в нечакащи очи...
Разсипах светлина
по друмищата,
притихна ласката ми
в шепи две...
Но остана пространство
за близост...
Колко много,
и колко е празно...
Като светещи точки
надеждата мами...,
после...
внезапно се губи.
Дишам я...
Храня се с нея...
Намирам се.