Ставаш една сутрин-младостта си е заминала.
Тихомълком през нощта,без даже да те пита.
А по двора пролетните цветове погинали,
мъдър вятър със въздишка ги подмита.
Твоите най-шеметни представи,
тръпките ти-недокрай разбрани...
Праща ги предсрочно във забрава.
Свършено е!Те са ветерани.
И така:Добре дошъл във лятото!
Жарко,знойно,с огнени пожари;
бурно,градоносно,със порои разбушували,
или ласкаво със топъл бриз ни гали
и попътно във платната ни лудува.
Лятото.На тежка жътва времето.
На прашен суховей без път;
на мравешки кервани,носещи си бремето;
на лястовичите гнезда със глъч и плът.
Лятото.
Най-страстния,най-властния;
най-живия,противоречивия;
най-гневния,най-ежедневния;
най-греховния,най-жертвоготовния;
на предизвикателствата,на предателствата;
на заблудите,които си пробутваме за истина
и на истини,които не желаем да узнаем;
на големи цели,пожелавани неистово
и провали,за които тайничко ридаем;
на компромисите,дето ги броим за "мнения"
и на тихо отшумяващи надежди;
на двубои между разни поколения,
докато съдбата картите подрежда;
лятото-във пурпур и позлата,
пилно с врявата на суетата,
тъй омайно,тъй измамващо безкрайно...
Най-сладкия,най-късия сезон.
Добре допъл във твоето Лято!
И на добър час!
P.S.Бъди "себе си"/най-мъчната роля/,а от Господа Бога-живот,здраве и любов
още трижди по тридесет!!! ЧРД !
Sw.