автор: tarapo

Омръзна ми да те сънувам,
да те чакам всяка нощ в съня,
от днес, не ща да спя!... Будувам!...
Ще бъде ден... за мен нощта!...
Все идваш тихо - приказна и млада,
до мен полягаш - плюшено мече,
В душата ми разпалваш клади,
мислех, че съм... твоето момче!...
Но, стига вече! Ти си виртуална,
само в мислите със тебе споря,
и само в тях изглеждаш тъй реална,
и като луд на себе си говоря...
Денят за мен превърна се във рана,
едва предъвквам часовете,
по вятъра изпращам ти покани,
и за теб от вятър сътворявам цвете...
От вятър вече... сътворих букети,
разпръснати по стаите в леглата,
превърнаха се в урагани - клетите,
заляха в студ сърцето и душата ми...
Вече ми омръзна да сънувам,
да те имам само в себе си, до сбъдване,
да изгарям в любовта - да те жадувам,
и да тръгваш със петлите по разсъмване...

Да...

Отдавна спрях... да те сънувам!!!