"Ако беще пророк щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до него, че е грещница."
"Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти и ти вода за нозете ми не даде, а тя със сълзи обля нозете ми, и с косата си ги изтри.
Ти целувка ми не даде, тя откак съм влязал, не е преставала да целува нозете ми
Ти с масло не помаза главата ми, а тя с миро помаза нозете ми."
Евангелие от Лука 7:39, 44-46
Не ме гонете, няма да ви преча,
дойдох сама, ще си отида с мир.
Но искам тиха, тръпнеща, в нозете
да седна, както вие сте били.
Дойдох при теб, гласа ти мил да чуя,
аз вече съм обърната жена,
със чест работя, никому не служа
по начина, по който ме видя.
Говориш ми, че всичко е простено,
отваряш ми невидими врати,
ръка подаваш, моята поемаш
и заедно към себе си летим.
Но спри за миг, аз искам да изпълня
копнежа си от онзи ден до днес.
Виж този съд от алабастър, пълен
със миро от ухаещи масла.
На теб го давам, чупя го смирена,
разливам по нозете аромат,
примесен със сълзите ми солени,
с целувките на предана жена.
Не ме отблъскваш, галиш ме с очите,
не чуваш недоволни гласове,
разтваря се душата ми пред всички,
но само теб унесено зове.
Косите ми, разпуснати и буйни,
сега ще бъдат свята пелена.
Попивам любовта си пълноструйна,
забравила високата цена.
Стоим без глас, погълнати и силни
и вечност се изправя покрай нас:
аз в твоите нозе лице склонила,
а ти разливащ чудна благодат.