автор: Nika

Отдалечаваш се с друга.
Скрита съм. Гледам -
като в престъпен порок.
Всяка фибра в мен
се обагря в червено.
Събирам нейните стъпки.
Събирам и твоите.
Споявам ги с ярост
в глинена смес.
Пръстите ми потъмняват.
Опитвам се да извая лицето й,
да счупя очите,
да строша устните,
да изтръгна кожата.
Опитвам се да извая и твоето,
да ме целунеш до кръв.
Гилотинно свисти прозрение -
аз вая другата в себе си.
Бавно.
Прегръщам се.
Докосвам си устните с дъх.
Събирам се.
Обичам се. Бяла.