автор: theheart_ofthefire

А ризата ми беше бяла.
Кацаха на рамото ми гарвани.
За обич си останах ялова.
Раздирах принцовете маскарадени.

Не плачех. Знаeх , че не струва-
сълзата, грешница в немилост.
Жарава бях. Сама се изтанцувах.
И после хвърлих се. Като прогнила.

Смеех се, когато бях пияна.
Съвестта си упоявах , да не стене.
Драсках лудо, правех рани.
А после вливах ги - във тебе.

Не те болеше! Беше ти забавно.
Присмя се над наивната ми слабост.
Заби се в мене. Много бавно.
Деветият си! Като кръг от ада!