автор: penkastefanova

Не сте си купили приживе гробни места.
И до днес – подир век- още нямате знайни гробове.
А целувахте българска пръст с вдъхновени уста,
въздух български вдъхнали жадни дробове.

И положили кости в пръстта, напоена с кръвта ви,
нито камък надгробен, нито кръст, нито корени.
На черно бесило най- живият от всички, умрели изправени:
някой събра ли кураж поне очите ви да притвори?

Сега гледате тъжно надолу от няколко паметни плочи.
Потомците крият срама на предците в монументи и обелиски.
Народе????,,,- с тези четири въпросителни и вековно многоточие-
ще събудиш ли някого, ДЯКОНЕ, да те чуе отблизо?