автор: Sapientia

Не е страшно да живееш,
не е страшно да умреш.
Страшно е да не копнееш
или да се предадеш.
Не е страшно да се бориш,
не е страшно да сгрешиш.
Страшно е като говориш,
когато трябва да мълчиш.
Не е страшно да си стар,
не е страшно да си твърде млад.
Страшно става, ако си въздухар,
страшно е, когато сам си, брат.

Имах страх от хората,
имах страх от паяци,
имах страх от модата
на наркомани и пияници.
Имах страх от бури,
имах страх от дъждове,
имах страх от шамандури -
граници на други светове.
Имах страх от любовта,
имах страх от моето мен,
имах страх и от смъртта,
но всичко бе до този ден.

А бях човек...

Безстрашна съм срещу света,
безстрашна съм срещу звездите,
безстрашна съм срещу дъга
от урагани и метеорити.
Безстрашна съм срещу влечуги,
безстрашна съм и срещу грип,
безстрашна съм и срещу други
препятствия от този тип.
Безстрашна съм срещу пожари,
безстрашна съм срещу вълни.
Дори тайландското цунами
куража ми не ще сломи!