автор: penkastefanova

...
Някак безследно се изгубих
в очите ти,
преди да докоснеш съня
на косите ми.
Очи безотточни,
тъй горчиво мълчите,
препълнени само
с едни въпросителни.

Опазил ме Бог
от надежди и планове:
въздишка е
дългият мост помежду ни.
По- лесно
морето
може сладко да стане,
отколкото-
с тебе-
сред май- юнските дюни.

А някакви птици
летят на затопляне,
в посока юг- север
ориентирани.
Край мен-
ако ще и потоп-
без утопии-
въртя домакинството
и медитирам.

Простирам пранета,
поливам мушкатото-
от безброй денонощия
на педал
и на нокти…
Дали наистина
не ми хлопа дъската,
да те пазя
в своя духовен паноптикум.