автор: alkaltchev

Стакатото на сребърните токчета
го чувах дълго след като си тръгна.
Старателно дъждът излъска плочките
на тротоара, който те погълна.

Трамваят сгази сянката ми легнала
безпомощно в асфалтовата локва.
И хладнокръвно продължи пред себе си
по релсите на своята жестокост.

А аз останах да спасявам сянката –
излишна филантропия, защото
оптичната чувствителност на лампите
и беше дала четири живота.

Дали пък не спасявах и мечтата си
почти повярвал, че ще оживее.
Създавах лабиринт от вероятности
за да те търси . За да оцелее.

Намери ли те – става неприятното.
достигнати, мечтите ни умират.
Не се откривай ! Нека гоня вятъра.
Кой знае – него, може и да стигна.