Питаш ме, дали понякога мисля за теб?
Ще ти отговоря като във филма:
"Кога виждаш мъртви хора?"
"През цялото време."
Даже, когато избирам
най-нежното лилаво за стените,
когато прегръщам стар приятел,
когато говоря по служебния телефон,
когато денят посивява съвсем,
пак стоиш на задната седалка.
Спирах на всяка спирка -
не слизаш.
Като дух, не прекрачваш
границата на световете ми.
Quo vadis, всъщност?