Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 741
ХуЛитери: 4
Всичко: 745
Онлайн сега:
Никаква поезия повече,
нищо, което ме тровеше,
никакви шибани спомени,
никога трепетно молене.
Няма нататък без воля
да викам по тази неволя,
че трябваше с всеки да късам,
с мене щом си не скъсам.
Сега занапред се отричам,
да чувствам искам да сричам,
оставете ме празен, излишен,
не искам вече да дишам,
не желая от вас да завися
и отново да трябва да пиша
в черния списък "Надежда",
който единствено ражда
тези идиотски творения,
мои лунатични видения.
Никаква поезия-молене,
никакво шибано тровене,
нищо, което се помнеше,
трепетно "никога повече".
02.2008
