автор: theheart_ofthefire

Тя беше и добра. И хубава.

Очите й говореха със вятъра.

Но цветовете бяха счупени.

и присмехно наричаха я сляпата.


Тя виждаше криле на вярата,

която на прозореца й кацаше.

Косите й, със аромат на ябълки,

по-хубави са и от нощите.


Тя знаеше за красотата на трохите.

Невидима за много други.

И беше влюбена във птиците -

във святата им лудост.


И пътя никога не бъркаше.

За разлика от другите, с очите.

Но под краката й усмивки съскаха.

Намразиха я, заради мечтите.