автор: biser4e

Тъкачката на сънища е мит.
Времето самО разприда нишки.
Приижда нощ, в която се мълчи.
В такава тишина се раждат притчи.
В такава нощ колибрите се смеят.
Безкрило им е. Мъдро и удобно.
Със жестове небето си споделят.
Не спят. И не сънуват свойте спомени.
Колибрите разбират. И не плачат.
Кръщават сенки с краткостта на име.
Не ги огласят. Само ги прекрачват.
Мрака се извръща от очите им.
Обречени на вечната си будност
надничат през вечерницата. Взират.
Живеят в неприсъствието на думите.
Посятото в сърцата им пулсира.
И битие от незабравата тъкат,
докато времето разприда нишки.
В такива нощи спи разбран светът
в усмихнатият жест на две колибри.