автор: Klaas

Не дъжд - а сякаш порой от души...

Всяка капка различно кънти на паважа
в отпечатък оставя мечти,

и безсилна накрай се стапя в миража,
че всичко е вечно - дали?

Не дъжд - а сякаш море от сълзи...

Понесени сляпо, безсилно на долу
подвластни на всеки физичен закон
танцуват своето приказно соло
прощално, безлично без порив и стон.

Не дъжд - а сякаш вулкан от надежди...

Безвкусно, безлични във времето спрели,
от зла ръка - ято птици разпилени
и виждаш как оковите кънтят,
и вдишваш - без надеждата загинал е светът.

Не дъжд - а сякаш всичко в мен вали...

Безформено далечно-като топка вятър,
се пилее в нищетата моето мрачно - Аз
Сякаш си актьор във най-добър театър
но без публика и сцена - само ти и твоят глас.

Не беше дъжд - това бях Аз...!