автор: Djanka

За Природата ни

- Има или няма?- попитала Шушулката, - Дали сме пълни със съдържание?
Задоволеността била така силно застъпена сред бобеното семейство, че и дума не можело да става за безплодие. Винаги всички пиели еднакво жадно сок от стеблата, всички системи функционирали правилно. Слънцето, всеки ден, изгрявало от една и съща посока, пък и почвата била обилно наторена. Нали сортът им бил от сой! Очаквала се добра реколта.
Прокраднало се обаче съмнение, че някой сестри били празни. Както били узрели, така били необременени от щастието да познаят трудността на съществуването си.
Тръгнала мълвата, а тя разнесла съмнението. Подозрително се загледали не само посестримите, но и стъблата. Кое приемало така нехайно Системата, че си позволявало да урони престижа на Флората?! Назрели още по-големи подозрения, когато всички започнали да се отварят все повече и повече, освен онази невинна шушулка, която винаги заемала "крайна" позиция. Основателно се оправдавала за всичко: за малките количества дъжд на квадратен корен, за голямата сянка на черешата, за онази сушава седмица когато едва не загинала. След всичките подканвания на своите посестрими, крайно настроената шушулка не желаела да се отвори за "новата реалност". Когато всички се похвалили с богатото си наследство, аутсайдерката на флората примижала и отсякла:
- По-добре да си остана зелена, но "пълна", отколкото зряла, но "празна".