автор: Stasja

стоя и наблюдавам как звездите
изпращат своето далечно минало

живея сред физичните закони
които още никой не е виждал

гадая по отсечените дънери
кога и как ще се роди месията

дърветата поникват тъй невинни
а после стават кръстове за разпване

битувам в менажерия от правила
и между тях се скитам безпризорна

една отчаяна от случване илюзия
подпира този свят за да не падне

гръбнакът на деня е счупен от умори
под патериците му строя гнездо за ангели

смъртта е обиталище за живите
последната ни форма на мълчание