автор: tarapo

Нощта навън, като лепкава глина е,
сякаш се стича по мойте клепачи,
дъхът ми воали, от пара копринени,
чувам щурци в песента си да плачат...
Крача, а вятъра стене в листата,
тихо, напевно, върви той до мен,
сякаш е хванал куражно ръката ми,
макар да е леден и зимно студен...
Сега той е моят единствен приятел,
толкова сам е... до мене подтичва,
сякаш ми казва: - Уж бурен съм вятър,
а виж ме сега, на вопъл приличам...
Животът приятелю, е като мен,
променя посоката - в миг се обръща,
нощта заменя я светлия ден,
а нежна любов във рана превръща...
Скрий във себе си болка и ярост,
да бъда свиреп ураганен и лош,
аз мога това, но мога и с радост,
да бъда безгрижен и весел гаврош...
Лепкава нощ е, с тебе вървим,
но ето... прокрадват се първи лъчи,
в самотата приятелю, ще устоим,
сега да походим и помълчим...
И крачим, а вятъра играе с листата,
тихо, напевно, върви той до мен,
сякаш е хванал куражно ръката ми,
макар да е леден и зимно студен...