автор: scenaristbg

Върху пясък от хартия Вечността оставя следите си,
сред смачканите души на мидени черупки
и пяна от бира с промоционален етикет.
По скалите са залепени спомени за привидност,
написани от Маркс, Лорка и Фройд.
Изкована идентичност от студена водна пара.
Между зъбите й фъстъци,
все още неизлюпили се от черупката.
Между очите й куршум, запратен от посредствена чайка.
Следите й изчезват привидно,
носейки белег за спомен,
но бавно изтляват
и бавно измират,
оставяйки мисли за майки.
Страхът няма място, защото не е вечен.
А само тя е вечна, и само тя вечно умира на плажа.
Върху пясък от хартия и смачкани души на мидени черупки.