Тихи морета прегръщат печални пристанища,
с пръсти студени сбогуват се с тях.
Алени залези в тъмни скривалища
дните превръщат в пепел и прах.
Бял вихрогон ме понася през мрака
в пусти земи, покрай ручеи неми.
Още му вярвам, че някой го чака
някъде там, някога, с мене.