автор: butterfly

самотата убива,
кара те да се наливаш
с нерезонни въпроси
и още по-нерезонни
отговори пълни
с бездънно безсилие,
пиеш и страдаш
отровен от стрес,
тишината около теб крещи,
сливаш се неохотно
с мъглата отвън,
всичко е сън,
умираш от недоумение,
падаш летейки
като хвърчило,
като надраскано късче хартия
с кратка молба
за спасение.