Животът ни си тръгва без да спира,
като нечиста съвест, с нос наведен.
Мълчи, не казва нищо, не намира
ни думичка за нас в часа последен.
Овации, възторзи, чест, похвали
заглъхнаха сред празните му зали.
Животът тихо, тайно си отива
като крадец отмъкващ плячка скрита
и птиците на самотата свиват
в душите ни гнезда и не отлитат.
Ум, стил, изящна реч, галантни сценки
са вече само спомени и сенки.
О, Господи, зовем Те в тишината;
в безмълмие и мрак ликът Ти скрит е,
но щом от нас си тръгне суетата,
щом призрачни угаснат светлините,
щом стихнат порив, шум и гняв и драма
Ти идваш и си с нас, и друго няма.
Ти с нас си, няма вече самота.
Светът ликува в слава. След Голгота
животът идва само след смъртта
и никога смъртта подир живота.