автор: alauda

Люш – краката, под тях небето
зимно синее
трепти празнота
над двуметрови преспи
и къпинови връхчета
ей я Рила зад смърча
под облака
люш – замръзнах
изстинаха пръстите
сокерица пропя дрезгаво ведро
над бора
хей! слънце изгря в храсталака
напред
изоставих мъглата
зад мен