Преди луната да заспи
и сълзите да стихнат в очите
на щурците
ще си ида.
Като вятър.
Ще се простя
с ръцете на тополите,
притихналия люляк
ще погаля,
последно
ще пребродя всеки храст
и тихо (да не събудя пеперудите)
ще го прегърна.
За спомен
ще си взема само
лятото.
Преметнал го през рамо
ще си тръгна,
а тъмнината
ще навлиза през очите ми,
ще ме поглъща бавно
и озъбено,
но няма да съм тук и
да ме видиш,
защото вече ще съм
тръгнал,
преди луната да заспи
и сълзите
да стихнат в очите на щурците.
Като вятър.