Специалните мигове
са тихи.
Тихи като капчици мъгла,
полепнали по дантелите на морето.
Специалните думи
са прости.
Съвсем прости и прощаващи.
Напластяват въздуха до пясъчно,
изящни да са
дюните на душата.
Специалните хора
са леки.
По-леки от мислите,
от уханието на лотоси.
Прелетни са!
И живеят в „юг”-а
на чувствата.
Тръгват си есенно
щом раздадат,
своята цялост
на другите.