автор: Magiosnika

I. Хората

Те се движат спокойно
Те се обличат
И си слагат шапките
И шаловете
И си хващат ръцете
Ръцете
Пускат си ръцете
Ръцете на тила
Извиват си ръцете
С други ръце
Обезръчени
С червеи под ноктите
Които вече не са
по пръстите им
Които вече не са
на ръцете им
Които вече не са
на телата им
Телата
Им меки и топли
Потръпват в булъона
На удоволствието
Обичам да ям от телата им
Да си режа от бедрата и плешките
Да избирам
Доволно да ръфам малкото кости
Из мазните гънки
Телата да свършват а
Свършването
Им
Зазиждане
С повече съставки
Калта е недостатъчна
Но добре е
Да им се напълнят устите
За постигане на правоъгълна форма
И да се нареждат буза до буза
Ухо до ухо
После със шиш се нанизват
Ушите вследствие на което
Очите им се отварят
Бавно да се затварят очите им
С киселинчица
Куки да им се заврат в ноздрите
Да не им висва чорапа на мисълта
Надолу с телата
Творете
Индивидуално
Те няма да мърдат
Надолу с ръцете
Творете
Живописно
Докато всички ви се харесат
И се разплетат
Обличайки се
Излизайки
Движейки се
Помръдвайки
С кървавите си уши
И сополивите си предници
Непоетично
О червата ми плачат но
Приготвил съм
За които остане
Един забравен шал мъничко молив
Торбичка с вкиснати грейпфрути
И нечия кирка или лопата
Отгатнете
Дозата на съставките

II. Химн

Бавно
Изправено
Мръкнало
Облаче
За ръцете
Протегнат
Сух
И безкръвен
Канал
Припев
С тежести
С тежести
И пирони нечисти
Месесто
Трият телата
Телата си
ОБЕЗКОСМЕН РЪКОБЛУД
ОБЕЗКОСМЕН РЪКОБЛУД
Се наричам
И ми е непонятна
Генетичната ви насеченост
Аз я изхвърлям моята сцена
Е вашето място
Пред млякото зад амвона
Пред нечие острие
Или дуло
Непонятни ми са генетичните ви определености
И из тухлите
Изхвърлям вашия камък
Останалото е вронено ронене
На прах
И на ронливата жива вода
Останалото е стичането по мен
И
Нататък