Бе пътят ми като стрела,
започнала да пада вече
и над високата трева
бе кротък тъмният ми поглед
и само сивото ми рамо
понесло малка пъстра птица
присъстваше в света
от мен
когато твоят път
по-близо от някога
докосна моя
и погледът ми се зарея
като в косите нежни пръсти
докато се стопи това
което бе до вчера важно
и недочаквайки деня
заспах
във следващото лято