Сред нощното небе с покрити с пух криле,минава в тази призрачна мъгла през капки лунни,събрани в светещо море-прозрачен еднорог.
С копита тропа и отблъсква всяка капка от водата,а след себе си оставя диря от дъгата.В свойта хубост призрачна тъмата, път му прави за да мине,и да озари туй що пред него се устреми.Не ще се преклони прозрачната му хубост,и не ще продъжи мглата черна-над света,светлината блесна!