автор: sandil

Пак кафе, пак кафе, пак кафе....
Пак събличам те само с очи.
Но, в душата ти, мъжко дете
ясно почва любов да личи.

Пролет ражда се в теб посред зима
как пищи този празен салон
с девствен пояс от скъпи бикини
с катинар- от бутик панталон.

Дивна дрипа в цигарен дим плува
с ток от "Пако Рабан"- милион...
Голота подивяло танцува
мъжки стриптиз-във мен на пилон.

Само пръстите- стискат ли, стискат
маникюр- като кокъл на лъв
и в очите издъхващо плиска
непролята- пак мъжката кръв.

Думи! Думи!...и десет кафета.
Стига! Мъдро кастриран нагон.
Майски гръм- подпали кафенетата!
Те родени са- в зимен балтон.

Но, Свети Валентин не ни чува
и кафето дими, пак и пак...
Като пламъци в погледа плува
мъжко рамо прегърнато с крак.