автор: Mikohito

Ноща ме подминава
и идва денят обвит в самота
но за мен тя не преминава
а остава с последния миг от любовта.
Нощта ме подминава
и идва денят обвит в самота
но за мен тя не преминава
а остава с последния миг от любовта.
Там където бяхме аз и ти
две души слети и оставящи следи
Там където бяхме аз и ти
и днес където сърцето ми разби.
Всеки ден на бог се моля
вземи сърцето ми,душата ми и мен
Да това искам,това е мойта воля!
Но острието никога неспира и аз плача наранен.
Нощем будя се с писък от съня
осетил полъха на бялата стомана
искащ себе си да нараня.
не мога дори в сърцето си да имам рана.
Нямам смелост да го сторя.
За любовта ти нямам шансът да се боря
но как да захвърля всичко просто така
и да загубя спомените за любов и миговете на страста.
Не мога всичко за което ме боли да отрека
Дори ранен ще се влача с раните от любовта.
Нощта ме вика да посрещна мрака
да прегърна своята съдба
и своята душа завинаги да обрека
да тъне в спомени и самота.
Повече не чакам мрака да ме кани
неискам да живея в светлината на деня
излизам и с мрака допирам свойте длани
и ставам част от съня.