автор: iasmina

Естествена развръзка -
той отново ме напуска!
Отнася го вихрушка.
Вятърът в улука ядно съска,
пясък уличен между зъбите хруска.

Освирепяла тишината
заслепява сетивата.
Занемява и душата.
Всичко рухва и пътувам
за разтуха в улица "девета глуха".

Времето лекува?...
Хубаво... - до новото лекуване
дано преболедувам!