автор: rad72

Тази нощ ще залостя вратите.
Острозъби резета ще сложа.
Катинари с верига ще вържа-
ключовете им ще преглътна.

С ръжда ще напълня гърлата им.
Ще проскърцват, когато поискаш,
да пристъпиш в църква - некръстен
и в камбана, да ме затвориш.

На звездите ще пея по изгрев.
Сто разпятия бавно ще нося-
за отплата, че съм посмяла
в твойте длани да се помоля.

Искам да ме виждаш такава,
от съня ти – новородена,
от безпътица – ослепяла,
от очакване – насълзена.