автор: van-ko

Имало едно време едно куче, което живеело в хубава стая, в истинска къща.
Давали му да яде каквото поиска, къпели го с кучешки шампоан, водели го на разходки. Така си поживяло две години.
А пък било много мързеливо, не пазело къщата. Само се излягало. Стопаните му се разсърдили и го изгонили на улицата. То там намирало кокали и спало в кофи за боклук. Един ден си харесало много една кофа и винаги като ставало време за сън се връщало да спи там. Хапвало каквото намерело през деня и лягало в кофата да изкара ноща. Така се научило да не бъде мързеливо и така минали отдавна 19 години и то станало на 24 години. Едно момиченце го намерило и го взело в къщи. Кучето вече било много послушно. Предните му стопани, дето го изгонили се разтъжили за него и тръгнали да го търсят, но не го намерили. Кучето се сетило и разтъжило се и то за тях и решило да избяга през ноща. И избягало. И бягало докато станало сутрин. На сутринта заспало и спало 10 часа. И се събудило, защото някой се приближавал все по близо до него. Това били стопаните му, които си били вече помислили, че никога няма да видят кучето си. Видяли го и много се зарадвали.
Отишли в къщи и там то живяло с тях сто и пет години и всички го обичали, защото било добро и умно, а не мързеливо, куче.