автор: thebigplucky

Начинът, по който те постигам, е прост –
казвам ти истината.
Не владея тънката игра на флирта.
Не всеки ден срещам такива жени,
струващи си времето и усилията, по тях да пропилея мисъл.
Всичко е в прав текст и се казва на масата.
Ако не осъзнаваш,
че времето не е някаква безкрайност за нас
и че част от него е избягало и за двама ни,
би било напразно да продължаваме с пропиляването.
Зад завоалираното в наздравиците
би трябвало да си наясно с тайните на подсъзнанието
и с бушуващата зад лицемерната фасада на възпитанието
битка между страст и разум.
И за жаждата...

Начинът, по който те откривам, елементарен е.
Не ухажвам лъскави дами по ресторантите.
Не изплаквам пияното си отчаяние в подходящ час и място
пред някоя самотна душа.
Не се бия в гърдите, не демонстрирам качества.
Просто търся в очите, с които се разминавам
онова, непонятното, омайващо с дълбочината си,
и мамещо с недадени обещания.
Очите всичко казват -
колко са наранявани...
колко са плакали...
И колко дълго е гаснала душата зад тях в самота,
непогалена.

Начинът по който те желая е истински -
на нулеви разстояния,
пълно сливане на между съзнание и тяло.
Без задръжки, прегради, условности някакви –
колкото и прозрачни да са...
И всичко е докрай.
И изцяло.
Като игра с оръжие без предпазител,
патроните – не са халосни...