автор: Oddity

Паяжини.
В ъглите са се сврели.
Откъде са се взели?
Няма паяк.
Няма кой да оплете
ни една, а те са две!
Високо са.
На пръсти да се вдигна,
не мога да ги стигна.
От нищото
те са се появили,
незнайни сякаш сили.
Първо оттам.
Започват от ъглите,
полазват и стените...
Навсякъде!
Бавно се разпростират,
леко всичко покриват.
Аз – статична.
Не мога да помръдна,
не мога да си тръгна.
Достигат ме.
За миг по мен полазват,
тихо нещо ми казват...
Аз съм паяк.
Създала съм ги била –
страхове и самота.

Събуждам се.
С празна чаша в ръката
и глава до стената...