автор: velar

Това
е есента - ми каза ясена,
умираме, но не съвсем!
Любови, спомени отнасяме
в опияняващия тлен...

Стоях и гледах как съблича
червеното си шумнало палто.
И исках да му кажа -
Хей, обичам, те!
Но ме прегърна вятъра с едно
от пясък изтъкано рамо
и се стопих във здрача
на есенната
топла вечер.