Белязана съм с теб
и белегът боли.
Рошавото ми настроение
не ме боли толкова.
И очите ти ме болят.
И ръцете ти.
А нежността
изгаря връхчетата на пръстите.
Боли ме белегът.
Не си нито Екзюпери,
нито даже Айнщайн,
но така ме болиш,
че ще прегриза ръцете си от болката.
Ще напиша стихотворение,
в което те няма,
ще изгоря вещите ти в камината
и ще ти кажа сбогом.