Замръзва слънцето денем в очите,
А нощем топи се в солени сълзи.
Щрих бледен е само луната в
Осиротели мечти.
Тревожен сънят на парчета се къса -
Отломки печални от самотна душа…
Мисли безпътно се лутат и блъскат
И няма посоки, и няма следа...
Ледени остриета пронизват сърцето
Изпепелено от силен копнеж
Пак бие то, удря се клето
Сила намира в едничък стремеж.
Вехне надежда – прекършено рамо,
Акорди последни... а след тях нямо
Шепот от устни - мълвят само теб.