автор: whoami

Отново покорни на властния зов
и в плен на инстинкта велик
взривяваме своята плът със любов
и стигаме звездния миг.
След туй сме смълчани, утихва страстта,
светът става празен и ням.
Спасително светва цигара в нощта -
слаб зрак от пожара голям.

Докосва ме плахо смутена ръка,
но аз съм безмълвен и лош...
Дали и Адам се е чувствал така
след рая на първата нощ?