автор: drowzee

Носи ме в мръсното си подсъзнание.
Води ме там – на прага на твоята лудост.
Там, където дните ти нощи са, а нощите изгнание.
Върви с ръка пъхната по изтритете ми дрехи.
Забрави за мръсните си мисли, те ще бъдат чисти
за лудостта ми, за страстта прозираща през вените на гърдите ми.
Забрави за себе си, за мен и нека бъдем
като празни листи.
Рздирай кожата ми с мокри пръсти.
Крещи в лицето ми.
Плюй върху бялата ми кожа.
Излей восъкът на свещта от масата върху лицето ми.
За да запазиш лудостта на мимиките, крещящи от удоволствие.
Завържи ръцете си с косите ми.
Извий ме върху себе си.
Научи ме да дишам през теб.
Или да не дишам.
Води ме.
Лъжи, милвай, разкъсвай, удряй
С треперещи ръце.
Хапи плътта.
Бъди във мен.
Прости ми.