автор: alauda

Мисля те безконечно
лелеян си –
гъстък хранителен цветен прашец
разпилян върху мен
С теб станах ухание
слисано
от дивашкия западен вятър
Твоят дъх изсече
ветровал през горите ми
Имаш пръсти-лъчи
и сплиташ
с размах лунен блясък
в косите ми
Ти си пясък в мотора
на дните ми
И те живея,
моя кръв, слънчев зов,
само теб –
възторжен ястребов крясък,
отекващ в стените ми.